Преди около четири години животът ме отведе в големи и необичайни перипетии, които ми се изпречиха на пътя едновременно в рамките на няколко месеца. След като преминах през тях се озовах в състояние на пълна свобода и малко след това заминах за Южна Америка, земя, която като че ли отдавна ме “вика”. Стана каквото стана и няколко месеца по-късно осъзнах, че имам нужда да спра и да остана на едно място и на спокойствие поне за година, за да дам време на всичко преживяно да улегне в мен. Много нещо беше.
Реших да се завърна у дома за един разговор – с майка ми.
Бях научил нещо много съществено за моя живот. Когато чу каквото имах да й кажа, тя самата онемя. Защото това е нещо, което е невъзможно да знам. Ето че на този свят има повече отколкото модерният електронен микроскоп може да покаже. Това са неща от живота и от семейната история, важни и основни. Хубави са, защото когато бъдат изчистени, нещата си застават на мястото, но са трудни.
Останах за малко в България, дойдоха световните смущения 2019-та, наложи се да остана за повечко, ама и посвърших това-онова, а новата подредба на света в мен се понамести, поулегна и даже взе да ражда плодове. Предимно джанки де, ама… да видим на какво ще станат.
И взе че дойде 1-ви декември 2022, денят на завръщането в Земята на Живота, aka манджата с грозде, в която няколко гигантски свята се вият и превиват в цвят, музика, смях, глъчка, насилие, хаос, страст и дивотия. Чудесия, която умът ми не може да обхване, нито да разбере, която не съм срещал другаде, но която усещам силно и в която колкото и да е странно се чувствам на място.
В годините замених солидната и изпипана материална подготовка с това да присъствам спокойно и уверено с цялото си същество, енергия, знания и опит. Чрез тях мога да си набавя всичко останало. А организираният план замених с осъзнато намерение и постоянство в следването му. По този начин се придвижвам напред, а подробностите изчиствам по пътя. Оказа се, че решенията дебнат отвсякъде и когато се отпуснеш, започваш да ги виждаш.
За да работят нещата по този начин има един пререквизит – да си върнеш контрола над собственото ти време.
Научих се и да си крача по пътя смирено, но уверено, с уважение към останалите и себе си. А също и да се вслушвам повече и по-малко да говоря.
Даже май така ми хареса да си мълча, че се поотнесох.
За т’ва ей го тука последния месец в 12 минути (30сек загрявка и после идва колибрито):
И разни шарени моменти от тук и там в Богота, Колумбия:
