Богота, столицата на Колумбия, е странно място. Един от най-гъстонаселените градове в света, на височина от 2600м, не твърде далеч от екватора. Място, в което човешките животи са оцветени в богата палитра цветове – от мизерия, насилие и кръвопролития до образован, подреден и подсигурен живот. Хората от различните слоеве минават на метри един от друг, а понякога се докосват във водовъртежа от плът – дали неволно, дали по време на джебчийска кражба или открито нападение – докато между тях съществуват плътни невидими стени. Стените на виртуалните човешки светове, които обитават.
Тези стени трудно се преодоляват. Разказаха ми за хора от богати семейства, които тръгват по лош път и след години се озовават на улицата. Обичайно чрез наркотици.
Както и за хора от улицата, които търсят изход и път към нормалния живот. Момиче от Франция, с което се запознахме в хостела, ми разказа в последния ден преди да си тръгне как е срещнала момче, което продава картини на улицата, заговорили се, сприятелили се и посрещнали заедно Коледа в един парк. Той й разказал живота си, как през цялото си детство и до неотдавна е бил бездомен, за правилата на този начин на съществуване, как продажбата на дрога му помогнала да оцелее и му дала ново начало. Сега е на 22, рисува и продава рисунките си, учи и вече има скромно място, в което живее с леля си. Интересно е, че все още няма телефон, нито достъп до интернет. Срещите с него са били в точен час на уговорено място. Беше й мъчно, че след последната им среща вече няма контакт и едва ли някога ще се видят отново.
Тези истории на пръв поглед не се виждат, но ако притихнеш вътрешно и се заслушаш внимателно, ще започнеш да ги чуваш. Те са навсякъде наоколо.
Има и още един начин – ако за момент се разкачиш от шумотевицата, трафика, тълпите, около теб ще изпъкнат контурите на стотици, а вероятно и хиляди графити. Често анонимни, пръснати из стените на града, истински шедьоври. Открита галерия на неразказани истории, блянове и познание, чрез които можеш да надзърнеш в душите от различните светове.
Ето малко от Богота: