Раждаме се, живеем и умираме в бетонени сгради, свързани помежду си с асфалтови улици.
Храната идва от магазина, а водата – от тръби и бутилки.
Месото се продава нарязано и почистено от кръвта, а зеленчуците – окастрени и почистени от пръстта.
На ранна възраст играем в пространства между сградите върху метал, бетон и понякога трева. Постъпваме на училище и научаваме за Света. Учат ни, че обществото сега е модерно, развито и напреднало и че онова, което е било едно време, преди стотици и хиляди години, с изключение на някой друг философ или откривател, е изостанало, необразовано и с наивни представи за живота и Вселената.
Учим за историята, за да разбираме по-добре настоящето и да не повтаряме грешките, като обикновено тази история обхваща само последните две-три хиляди години, а по-назад от това нещата стават неясни, размити, далечни и някак неадекватни към днешния модерен ден. За 5-10-20-50-100 хиляди години назад има най-вече предположения и тук-таме по някой предмет открит под земята, но и там няма какво човек да гледа, защото хората са били съвсем примитивни, а и това няма отношение към живота в днешния ден.
В училище има предмет „Човек и Природа“, защото човекът отдавна не е част от природата. Той е по-висш, а тя зависи от него.
Науката е наш верен предводител и мерило. Учим се да й се доверяваме, защото тя единствено води до истината по един начин, който старите общества не са имали на разположение.
Научаваме се да вярваме в понятието напредък и в това, че той сигурно и непрестанно се случва.
Научаваме се, че почти всичко е ясно. Дори и на нас лично да не ни е ясно, то го има в Интернет или най-малкото е ясно за учените. Което още не ясно, ще се изясни скоро, защото въпросният напредък се движи с все по-висока скорост. Няма много останали тайни пред човечеството.
Спокойно може да се отпуснем в предначертания ритъм на живота и да му се доверим.
Просто прави каквото правят останалите и не задавай въпроси. Ако си като тях, околните ще те припознаят като свой. Ако си по-добър в някои неща, дори може да ти се възхитят, което е още по-добре за позицията ти в обществото.
Учиш, след това работиш, правиш добра кариера, купуваш си всичко нужно, дом, кола, екипировка за хобитата, спестяваш, пътуваш в отпуските до хубави места за по няколко дни. Целта е да си успешен, което се изразява най-вече в приходите и материалните ти придобивки, а понякога и в известността – мерила на останалите за твоята стойност като човешко същество, които с времето неусетно се превръщат и в твои мерила.
Всичко извън тези норми и правила – светът извън бетоненото, електрифицираното и обозначеното – е място за моменто преминаване, за кратка почивка или забавление. В добрия случай то е екзотично, а в общия е некомфортно, неразвито, несигурно, че дори опасно за живота.
В него няма нищо особено и смислено като съдържание и няма за какво да ходиш там освен за малко здравословно раздвижване и да направиш по някоя друга снимка. Най-много да се сдобиеш със статут на любител на природата или приключенец. Там няма знание, нито нещо ново, защото знанието и новото е в книгите, учебниците и в Интернет. Възможно е да се разболееш от нещо или да те ухапе някое животно. С две думи – няма какво да търсиш там освен да си търсиш белята.
Времето ти има смисъл, когато учиш и работиш. Обикновено работиш по нещо, което прави света по-добър. Съпътстващи въпроси като ‘Познавам ли Света?’ са ненужни. Макар да не си се запознавал със света лично и в дълбочина извън новините и интернет, благодарение на информационните технологии живееш в колективното усещане, че той е добре познат.
Времето извън работата е за почивка и ваканция, която е около 20-25 дни на година. Да разполагаш с повече свободно време е загуба на време и няма смисъл. Все пак времето е пари, а с парите може да си купиш всичко, защото всичко се продава. Всичко освен време.
С годините се прокрадват идеи да измислиш как да изкарваш пари без да работиш, за да може времето, което ти остава, да бъде свободно. Тогава би трябвало да заживееш по-спокойно и щастливо най-после. Очертава се да се случи на по-късна възраст, но не е ясно кога точно.
–
Добре дошъл в Човешкият Аквариум.
Създаден от човеците за човеците и постоянно осъвършенстван от самите нас.
Той е скачен и напълно зависи от външния природен и естествен, не направен от човека, свят, но претендира да не е така и да е нещо повече от него. Да е по-съвършен, по-значим, по-сигурен.
Може би нашите предци са го създали в търсене на по-добър живот и решения на проблемите на техния ден.
В наши дни много хора на планетата се раждаме в него, живеем в него и умираме в него без никога – нито за един ден – да излезем от аквариума и да се срещнем с реалността отвъд него. Да му погледнем структурата и как е захванат за външния реален свят, съдържанието на ‘тръбите’, които влизат и излизат от него. Ние самите рядко си даваме сметка, че всъщност живеем в аквариум с невидими стени.
Понякога телата ни излизат от него, херметически затворени в скафандрите на нашите вярвания, здраво скачени с действителността му посредством дългите гъвкави кабели на колективните илюзии, и преминаваме моментно през други пространства, до които се докосваме чрез сетивата ни, но без да ги разбираме, без да се свързваме с тях, без да заживяваме и осъзнаваме реалността им.
Наричаме тези излизания пътешествия.
Загубата на свързаност с aквариума и излизането без скафандър се счита за лудост, самоубийство, провал.
–
За обитателите на aквариума, моретата и oкеаните не съществуват.